Ресто в левове – кога е нарушение и кога изключение След

Ресто в левове – по кое време е нарушаване и по кое време изключение

 

След въвеждането на еврото като публична валута връщането на ресто в левове не е свободен избор на търговеца, а строго регламентирана краткотрайна изключителна мярка.

 

Съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, в интервала на двойно обращение:

- Плащанията могат да се правят както в евро, по този начин и в левове.
- Рестото обаче по предписание би трябвало да се връща в евро.
- Връщане на ресто в левове е възможно единствено в случай че търговецът обективно е изчерпал наличните евромонети и евробанкноти.

Това значи, че левовото ресто не е норма, а изключение, което би трябвало да се ползва лимитирано и краткотрайно.

 

На процедура обаче поражда сериозен проблем: липсва механизъм за инспекция дали търговецът фактически няма евро в касата . Клиентът няма по какъв начин да „ потвърждава “ нарушаване, тъй като не може да изисква инспекция на наличностите. Така изключението елементарно се трансформира в всеобща процедура, изключително в огромни търговски обекти, които по справедливи аргументи би трябвало да разполагат с задоволително евро.

 

Фактът, че огромни супермаркети изясняват, че „ нямат евро “, в случай, че обслужват стотици клиенти на ден, поражда основателни подозрения за корист с изключението, а не за действителна липса на средства.

Стартовите пакети – ясни правила, всеобщи нарушавания

Законът и подзаконовите актове ясно разграничават стартовите пакети с евромонети:

 

- Пакети за жители – предопределени за физически лица. Право на до два пакета на човек.
- Пакети за бизнес – предопределени за търговци и институции. Различен размер, разнообразни условия и предопределение.

Изкупуването от търговци на десетки пакети, предопределени за жители, е непосредствено нарушаване на разпоредбите.

Тези пакети са основани, с цел да улеснят елементарните хора, а не да бъдат употребявани като на ниска цена източник на разменно евро за бизнеси.

 

Подобни практики:

- изкривяват снабдяването,
- основават неестествен дефицит,
- подкопават доверието в процеса на прекосяване към еврото.

Законът е явен, казусът е в използването

Нормативната рамка е относително добре построена. Проблемът не е в неналичието на правила, а в неналичието на надзор и наказания.

 

Когато ресто всеобщо се връща в левове, стартови пакети се изкупуват в нарушаване, институциите не реагират, се основава чувството, че преходът към еврото се саботира на процедура, макар формалното му въвеждане.

Без действително „ приплъзване “ на валутата преход няма

Успешното прекосяване към еврото не става на хартия, а посредством действително придвижване на валутата в ежедневния оборот – заплащания, ресто, заплати, услуги.

Когато левът изкуствено се задържа в касите, а еврото не доближава до хората двойното обращение се удължава де факто, основава се комплициране и съмнение, жителите остават с чувството, че разпоредбите важат изборно.

 

Преходът към еврото може да бъде сполучлив единствено в случай че законът се ползва еднообразно за всички.

В противоположен случай не става дума за механически компликации, а за умишлено нарушение на разпоредбите, което остава без последици.

 

А това към този момент не е валутен, а институционален проблем.